Урокът от големия американски бум
В Европа дойдоха трите знака на пролетта: ярката флора, безкрайните дни и околният тон на американските гласове. Всички са добре пристигнали. Но последното е и годишно увещание за покупателната дарба на американските туристи. Това, че тяхната стопанска система е изпреварила тази на континента през последните десетилетие или две, може да се усети, а освен да се мери.
Материалният триумф на Съединени американски щати се разисква на всички места. Това, което не се споделя задоволително, е, че това се е случило на фона на политически скандал. Америка избухна напред в ерата на Чаеното празненство, Доналд Тръмп, „ безконечните войни “ в чужбина и културните войни у дома. Имаше повече президентски импийчмънти през предишното потомство, в сравнение с през предходните два века на републиката. В началото на хилядолетието 44 % от американците се доверяваха на федералното държавно управление. Сега 16 % го вършат. Съединени американски щати не съумяха да реализират даже спокойно предаване на властта на последните си избори. (За разлика, да речем, от Сенегал.) Гражданската гнилост е толкоз дълбока, че добре приспособените жители се оказват заинтригувани от здравето на съдиите от Върховния съд, с цел да не би някой да почине при президент на противниковата страна.
Толкова доста политически разтърсвания, толкоз малко стопански последствия. Защо?
Изкушаващо е да се припише някаква неповторима американска издръжливост. Но други стопански системи съумяха да се оправят с политическите си проблеми десетилетие след десетилетие. Обогатяването на Полша след присъединението й към Европейски Съюз през 2004 година се случи макар партизанското подривно деяние на националните институции, което Доналд Туск в този момент поставя спорни старания, с цел да анулира. Франция имаше 30 „ славни “ години на икономическо показване след 1945 година, посредством опит за ликвидиране на президента, отвратителна война в Алжир, две републики, студентски протести и национална атмосфера, толкоз сурова, че „ Скръбта и съжалението “, филм за колаборационизма на нацистите, беше неразрешен. Такива политически битки трябваше да подтиснат животинския дух на нацията. Вместо това Франция реализира нещо като безпорядък на благосъстояние.
И по този начин ни остава да заключим нещо не за Америка, а за самата политика. Хора като мен, които намират тематиката за вътрешно забавна, надценяват нейното значение. Докато няколко съществени функционалности на страната в никакъв случай не са компрометирани - физическа сигурност, осъществяване на контракти, събиране на налози - има по-малко значение, в сравнение с си мислим, дали публичният живот е " разграничителен " или даже неприятен. Икономиката не може да издържи прекалено много неприятна политика. Тя не може да просперира против прекомерно високи лихвени проценти или незадоволително финансирано обучение. Но здравето на цялостната политическа система може да се утежни доста, за доста дълго време, без сходен резултат върху поминъка в действителния свят.
Всъщност е допустимо да се предложи освен това. Има дейни дефекти на „ положителната “ политика. Ако е имало фотографски негатив от американския опит, това е Германия, чието гражданско здраве е възхитително (плагиатството на докторантура към момента съставлява скандал в Берлин), само че чиято стопанска система е предупредителна приказка (нито една огромна страна не се е показала по-зле през 2023 г.). Може да се окаже, че първото от тези неща е разрешило другото: че в културата на консенсус нито един политик не е стимулиран да уточни, да речем, необмислеността на залагането на съветски индустриални запаси и китайското потребителско търсене. Зрялата, постепенна, съдружна политика притъпява острието на дебата.
В подобен случай може би това, което липсва на американската политика в обноски, компенсира с креативно напрежение и разпространяване на хрумвания. Това е страна, която е осъществила изменящ света преход от търговия към протекционизъм със светлинна скорост.
Или може да се окаже, че причинно-следствената връзка сред политиката и стопанската система върви в противоположната посока: че гласоподавателите са се почувствали освободени да се занимават с крайностите, тъй като растежът е толкоз мощен, че да се приема за даденост. Тръмп е наличен. Подобно на пробуждането, той се появи по време на дълга икономическа агресия.
Какъвто и да е отговорът, той се нуждае от пояснение, това взаимно битие на стопански триумф и политически неуспех. Не е задоволително да се каже, че разплатата ще пристигна след време. Общественият живот в Съединени американски щати се утежнява от края на предишния век, когато Нют Гингрич подпали нормите на Конгреса и гибелта на по този начин наречената теория за правдивост породи брутална партизанщина в електронните медии. Без подозрение, икономическите вреди са просрочен знак за този тип политически вреди, само че 30 години са известно забавяне.
В демократичната мисъл постоянните политически институции се смятат за причина за благоденствие, което от своя страна се усилва социална поддръжка за тези институции, до момента в който кръгът на логиката се затвори. В Америка виждаме, в случай че не първото оборване на тази концепция, то може би едно от най-големите исторически мащаби. Трудно е да се разбере какво да се почувства: облекчение от издръжливостта на основателите на благосъстояние в Америка или боязън, че на гласоподавателите им липсва веществен тласък да поправят политиката.
